I. Частица – Частиците са неизменяеми кратки думи, които служат за изразяване на чувства, уточняване на смисъла, образуване на граматически форми и др.
1. Допълване, уточняване или промяна на смисъла на изречението:
• Трябва още много да учим.
• Едва ли ще успеем да стигнем навреме.
• Ще дойда чак утре.
2. Изразяване на чувства:
• Леле, море, ти Пирин планино!
3. Образуване на граматически форми:
♦ бъдеще време
• Ще успеем да стигнем.
♦ степенуване
• Не искам по-голямата, а най-хубавата.
♦ повелителни глаголни форми
• Нека да свършим първо с домашните.
♦ отрицателни глаголни форми
• Не ме чакай утре.
4. Образуване на нови думи
• Еди-кой си ù бил казал!
5. Образуване на въпросителни изречения
• Беше ли на празника?
• Нали няма да забравиш молбата ми?
II. Правопис
1. Частиците ПО и НАЙ Вж. Правопис на частиците по и най
♦ пишат се полуслято (отделят се с чертица) пред прилагателни имена и наречия:
• Аз искам да стана най-добрият в класа (прилагателно име)
Най-добрият – именна част на съставното именно сказуемо да стана най-добрият; при членуване приема пълен член.
• Ще се кача по-нагоре (наречие)
♦ пишат се отделно пред глаголи, съществителни и пред някои изрази, като при частицата ПО се отбелязва ударението, за да се разграничи от предлога по:
• Добре, ти си пó майстор.
• Най мразя студа.
• Ела пó на открито.
2. Частиците ЕДИ, ГОДЕ и ЩО
♦ пишат се полуслято:
• Еди-кой си му казал и той вярва.
• Току-що мина оттук.
3. Частицата НЕ
♦ пише се разделно
♦ слято със следващата дума се пише
– когато думата не се употребява без нея (неизбежен, непоколебим, невръстен, нехая, необходим)
– пред съществително, прилагателно или наречие, когато с НЕ се образува нова дума с противоположно значение ( истина → неистина; приятел →неприятел; вярно → невярно; мирен →немирен; напразно → ненапразно; знаещ → незнаещ; узрял →неузрял; възпитан →невъзпитан)
– когато думата е образувана с представка НЕДО (недоглеждам; недовиждам; недочувайки).
Лесно можем да открием дали трябва да напишем частицата не слято или отделно, като членуваме следващата дума.
♦ Ако думата може да се членува в текста – пиши слято! Не е част от следващата дума:
• Той не можеше да разбере това недобро отношение → Той не разбираше недоброто отношение;
• Учителят се дразнеше от неслушащи ученици → Учителят се дразнеше от неслушащите ученици;
• Това беше недобър пример, който те веднага усвоиха → Това беше недобрият пример, който те веднага усвоиха.
♦ Ако думата не може да се членува, пиши разделно! Не е отделна дума:
• Тя не каза нищо (думата каза не се членува).
• Не разбирайки думите му, тя го гледаше учудено (разбирайки не може да се членува).
Не трябва да забравяме представката недо. Думите, образувани с нея не могат да се членуват, но пък и не съществуват без първата част на представката не. Напр. недовиждам, недовиждайки – няма дума довиждам; недоглеждам, недоглеждайки - няма дума доглеждам.
Още примери: - Страница 117, зад. 2 и 3; - Страница 118, зад. 14
