Части на изречението – Вж. Части на изречението; главни части: подлог, сказуемо; второстепенни части: допълнение, обстоятелствено пояснение, определение, приложение, сказуемно определение.
Части на речта – всички думи в езика, разпределени в десет групи според значението им и начина, по който се променят (или не се променят).
♦ Изменяеми думи ♦ Неизменяеми думи
1. Съществително име (връх, книга, дете, радост, космос) 6. Наречие (горе, вчера, вероятно, естествено, навън)
2. Прилагателно име (висок, съвременен, дървен, малък, нов) 7. Съюз (че, ако, макар да, за да, или)
3. Числително име (един, пет, дванайсет, първи, едничък) 8. Предлог (пред, под, през, около, с)
4. Местоимение (аз, мене, кой, какъв, някакъв, ) 9. Частица (ще, ли, нали, не, по)
5. Глагол (изкачвам, спя, гледам, уча, бленувам) 10. Междуметие (ех, олеле, туп, бух, ура)
♦ Самостойни думи (свързваме ги конкретна представа):
1. Съществително име (компютър, театър, тролей, игра, час)
2. Прилагателно име (нов, необятен, син, тъмночервен, кариран)
3. Числително име (пети, двадесет и първи, сто седемдесет и трети, пет, осем)
4. Местоимение (твой, аз, когото, ничий, еди-кой)
5. Глагол (вървя, използвам, излизам, пързалям се, чакам)
6. Наречие (завинаги, никога, долу, изток, високо)
♦ Несамостойни думи (нямат конкретно значение извън изречението):
7. Съюз (ту-ту, та, нито-нито, и, но)
8. Предлог (със, преди, след, от, на)
9. Частица (най, зер, ха, си, де)
10. Междуметие (мяу-мяу, ах, зън-зън, мъррр, цап)
Вж. Тест
Частица – Вж. Частица; Частицата НЕ; Частиците ПО и НАЙ
Членуване – изясняваме дали предметът се представя като познат, известен, определен или като непознат, неизвестен, неопределен.
♦ Окончанието, което приемат формите на съществителното, за да изразят определеност, се нарича определителен член.
.Вж. Членуване; Тест: Членуване – V клас
Чуждица – чужда дума, която ненужно се употребява в езика, защото има точно българско съответствие.
Например налагащата се в последните години дума електорат е чуждица, защото се употребява вместо по-ясната, благозвучна и красива българска дума избиратели. Бихме могли да кажем, че думата електорат в българския език звучи студено, отчуждено; в нея липсва най-важното – информация за човека, който избира; информация, че този човек има важна роля, че от него зависи нещо, че той е избирателят.
