Г

Глаголица  Една от двете старобългарски азбуки. Предполага се, че тя е първата азбука и е създадена от Константин-Кирил през IX в.

Вж. Кирилица

Градация (от лат. gradatio – постепенно издигане) – Стилистична фигура, при която чрез изреждане на еднородни части, изрази или изречения с еднакъв синтактичен строеж се постига повишаване или понижаване на чувството. Съобразно с това се срещат два вида: възходяща и низходяща.

Възходяща градация:

       • „Нещо долу ври, кипи, беснува се, гърми..." 

                                                                  (Алеко Константинов, "До Чикаго и назад")

       • ...едно име ново, голямо, антично,

         като Термопили славно, безгранично...

                                                      (Иван Вазов, "Опълченците на Шипка")

       • ... и студ, и мраз, и плач без надежда

        навяват на теб скръб на сърцето. (Хр. Ботев, "Обесването на Васил Левски")

Низходяща градация:

      • А тиранинът върлува

        и безчести край наш роден

        коли, беси, бие, псува

        и глоби народ поробен. (Хр. Ботев, "В механата")

Surprised Чрез употребата на съюза и преди последната част се постига още по-силно понижаване на чувството. Чрез низходящата градация (от най-страшното "коли, беси" (убива) към поносимото "глоби" (глобява) Ботев изгражда образа на тиранина и в същото време внушава  усещането за безпомощност пред жестокостта му.  

Градацията може да бъде използвана и като композиционен похват. В  стихотворението  "Патриот" Ботев изгражда сатиричния образ на героя чрез възходяща градация, изразена в последните стихове на отделните строфи:

      ...продава си и душата

      ...залага си и жената

      ...изяда си и месата