Глаголица – Една от двете старобългарски азбуки. Предполага се, че тя е първата азбука и е създадена от Константин-Кирил през IX в.
Вж. Кирилица
Градация (от лат. gradatio – постепенно издигане) – Стилистична фигура, при която чрез изреждане на еднородни части, изрази или изречения с еднакъв синтактичен строеж се постига повишаване или понижаване на чувството. Съобразно с това се срещат два вида: възходяща и низходяща.
♦ Възходяща градация:
• „Нещо долу ври, кипи, беснува се, гърми..."
(Алеко Константинов, "До Чикаго и назад")
• ...едно име ново, голямо, антично,
като Термопили славно, безгранично...
(Иван Вазов, "Опълченците на Шипка")
• ... и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето. (Хр. Ботев, "Обесването на Васил Левски")
♦ Низходяща градация:
• А тиранинът върлува
и безчести край наш роден
коли, беси, бие, псува
и глоби народ поробен. (Хр. Ботев, "В механата")
Чрез употребата на съюза и преди последната част се постига още по-силно понижаване на чувството. Чрез низходящата градация (от най-страшното "коли, беси" (убива) към поносимото "глоби" (глобява) Ботев изгражда образа на тиранина и в същото време внушава усещането за безпомощност пред жестокостта му.
♦ Градацията може да бъде използвана и като композиционен похват. В стихотворението "Патриот" Ботев изгражда сатиричния образ на героя чрез възходяща градация, изразена в последните стихове на отделните строфи:
...продава си и душата
...залага си и жената
...изяда си и месата
