I. Съюз – Дума, чиято основна задача е да свързва:
1. еднородните части на изречението:
• Децата носеха цветя и балони.
• Вестта за въстанието са разнесе по гори и по паланки.
• Днес цял ден вали ту дъжд, ту сняг.
2. простите изречения в състава на сложното (сложно съчинено и сложно съставно изречение):
• В този момент всички разбраха, че ще успеят.
• Обичам предизвикателствата, но се страхувам да скоча с бънджи.
• Нито мога да пея, нито имам желание да го правя.
3. отделните изречения в текст:
• Тогава ще помогнем ние. Ако трябва, ще обърнем всичко, за да може да се спаси човекът.
• Сто пъти го помолих! Но той не разбира от дума.
• Българинът си стоеше безстрастно и мълчеше. Явно бе, че не разбираше немски и що приказват за него... Или пък просто усещаше? - защото при първите недоброжелателни думи на дамата, аз съгледах едната му буза нервно-нервно че мръдна... А може би това бе случайност... Но подир това той вече гледаше настрана, към полето. (Иван Вазов)
В синьо са оцветени съюзите, които свързват прости изречения в състава на сложното.
Съюзи са: а, ако, ала, ама, да, и, или, като, ни, нито, но, па, пък, та, ту, хем, че, я (тези съюзи по форма са прости, защото се състоят само от една дума); без да, за да, освен да, преди да, въпреки че, като че, освен че, след като, затова че, само че, тъй че, така че, макар че, но пък, макар да, макар и да, ако и да (тези съюзи по форма са сложни, защото съдържат повече от една дума) и др.
♦ Ролята на съюзи могат да изпълняват и някои местоимения (който, чийто, какъвто, кой и др.) и наречия (когато, където, защото и др.)
II. Видове съюзи
По форма:
1. Прости – и, а, ала, или, но, че, да и др.
2. Сложни съюзи – образувани са от съчетаването на различни части на речта (обикновено частите на сложните съюзи се пишат отделно).
♦ Предлог + съюз: без да, за да, като да, освен да, преди да, въпреки че, като че, освен че, задето, освен дето, освен като, след като и др.
♦ Наречие + предлог: затова че, само че, тъй че, така че, макар че, сякаш че и др.
♦ Съюз + съюз: и да, ако и да, а пък, но пък, макар и, макар че, макар и да и др.
3. Съюзни думи – местоимения и наречия, които служат за връзка между подчиненото и главното изречение.
♦ Въпросителни и относителни местоимения: кой, какъв, какво, колко, който, какъвто, чийто и др.
♦ Въпросителни и относителни местоименни наречия: къде, кога, как, защо, където, когато и др.
По значение:
1. Съчинителни – а, ала, ама, ами, но, и, или, ни (ни-ни), ту (ту-ту), нито (нито-нито), пък, обаче, както-така и, не само- но и, колкото-толкова, било-било, я-я, камо ли, та, па, че (в съвременния език рядко се употребява като съчинителен съюз) и др. Вж. Еднородни части
2. Подчинителни – за да, да, ако, че, понеже, без да, освен да, преди да, въпреки че, като че, освен че, след като, освен като, дето ще, вместо да, затова че, само че, тъй че, така че, макар че, при все че, ако и да, и др.
III. Пунктуация
♦ Пред съюзите и, или, да, когато са употребени еднократно, не се пише запетая:
• Днес цял ден ще играя или ще чета. → Днес цял ден или ще играя, или ще чета.
• Обещах на мама да измия чиниите. → Обещах на мама да измия чиниите, да пусна прахосмукачката и да приготвя нещо за вечеря.
♦ Винаги се пише запетая пред втората част на удвоените съюзи:
• Дали да ходим на кино, или да се разходим в парка?
Без да, освен да, макар че, въпреки че, след като и други подобни са сложни съюзи и запетая се пише пред първата част:
• Ще дойда, след като си науча уроците.
Вж. - Страница 116, зад 11; - Страница 117; Тест
