Web Analytics Made Easy - StatCounter


П

Падеж  – Граматичната категория падеж изразява отношенията между имената в изречението. В старобългарския език има седем падежа – именителен, винителен, родителен, дателен, творителен, местен и звателен.

В съвременния български език са се запазили само някои падежни форми:

      • при местоименията – винителен (кого, когото, някого, никого, всекиго) и дателен (кому, комуто, някому, никому, всекиму);

Surprised Формите за дателен падеж все по-често се заменят с винителна форма + предлог на: кому (на кого), комуто (на когото), някому (на някого), никому (на никого), всекиму (на всекиго); всички лични местоимения имат форми за винителен и дателен падеж (аз  мене ме  мене ми)

      • при съществителните имена – звателна форма (Иване, господине, госпожо).

Surprised Звателната падежна форма на съществителното се употребява, когато то е обръщение в изречението и затова винаги се отделя със запетая:

       Бабо, какво си сготвила днес?

Tongue Out При писане на молба или други официални документи звателните форми задължително се съкращават: Г-жо Петрова; Г-н Петров.

Вж. Местоимение; Морфологичен разбор

Пароними Думи, близки по звуков състав, но различни по значение.

      • диалектен и диалектически (диалектен  който се отнася до диалект (говор на по-голяма населена област, различаващ се от книжовния език)  и диалектически  основан на диалектиката (философска наука за всеобщите закони на развитието);

      икономичен и икономически; индиец и индианец; недоумение и недоразумение, нетърпимост и нетърпение

Повелително (подбудително, заповедно) изречение  Вж. Изречение

Повелително наклонение Вж.  Наклонение на глагола

Подлог – Вж. Подлог

Подчинителен съюз – Вж. Съюз

Полуспомагателен глагол – Глагол, с който се означава допълнително действие; някои глаголи, които се употребяват със своето преносно значение за образуване на съставно именно сказуемо и съставно глаголно сказуемо:

с помощта на полуспомагателни глаголи като казвам се, наричам се, изглеждам, броя се, оказвам се, ставам, предстявлявам,  и именна форма (същ. име, прилаг. име, числ. име, местоимение и др.) се образува съставно именно сказуемо.

      • Момичето изглеждаше щастливо.

      • Той стана нетърпим.

      • Ти се оказа неудобният свидетел.

Surprised Полуспомагателните глаголи в този случай могат да бъдат заменени със съм / беше (Той е / беше нетърпим).

с помощта на полуспомагателни глаголи, означаващи  допълнително действие (начало, край, необходимост и др.), се образува съставно глаголно сказуемо.

      • Трябва (необходимост) да отида (основно действие)в парка.

      • Децата започнаха (начало) да засаждат (основно действие)цветя.

      • Момчетата продължаваха (продължителност) да играят (основно действие) футбол. Вж. Сказуемо

Предлог – Вж. Предлог

Предмет на текста – Основното, за което се говори в текста.

Думите, които назовават предмета на текста и дават съществена информация за него, наричаме ключови

Основният предмет на текста е означен най-много пъти от началото до края на текста.

Вж. - Страница 16, - Страница 29, Страница 12, зад. 4

Представка (префикс) – Словообразувателна морфема, която стои пред корена, като придава на думата ново речниково значение.

Например: изучавамполучавам знания, достигам нещо чрез учене;

                   научавам запомням добре, добивам знания, съветвам някого;

                   проучавамзапознавам се всестранно.

В българския език за представки се използват предимно предлозите – без, из, в (въ), въз, с (съ), по, под, при, пред, през, на,  над, до, от, за, зад, раз и др.

Думата може да съдържа повече от една представка: по-на-пиша

      • Съществителни имена с представки: без- (бездействие); въз- (въздействие), до- (доверие), за- (заговор), из- (изход), на- (наслада), над- (надпис), о- (обир), об- (обзор), от- (отговор), по- (поздрав), под- (подпис), пре- (препис), пред- (предписание), при- (приход), про- (проход), раз- (разход), с- (сбор), у- (услуга), не- (неделя)

      • Прилагателни имена с представки: без- (безумен), все- (всемогъщ), зад- (задочен), между- (международен), над- (надземен), не- (невинен), под- (подводен), при- (придворен), а- (асиметричен), анти- (антипод), ултра- (ултрамодерен), про- (проамерикански) и др.

      • Глаголи, образувани с представки: в- (впиша), до- (допиша), за- (запиша), из- (изпиша), на- (напиша), над- (надпиша), о- (опиша), от- (отпиша), по- (попиша), под- (подпиша), при- (припиша), пре- (препиша), про- (пропиша), раз- (разпиша) и др.

Вж. Морфемен анализ; - Страница 72; Тест: Словообразуване – V клас

Преизказни глаголни форми – Вж. Наклонение на глагола

Преносна употреба на сегашно време – Изразяване на минали или бъдещи действия чрез формите за сегашно време.

      • Утре отивам на екскурзия.

Сегашно време (отивам) е употребено вместо бъдеще (ще отида); че действието ще се извърши в бъдещето подсказва наречието утре. Употребата на сегашно време вместо бъдеще придава категоричност и увереност на изказа  говорещият не се съмнява, че ще отиде на екскурзия.

      • Вчера влизам в библиотеката и виждам, че целият клас е там.

Сегашно време (влизам, виждам) е употребено вместо минало свършено време (влязох, видях). Наречието показва кога се е извършило действието - вчера.

Употребата на сегашно време вместо минало свършено прави изказа по-жив, по-ярък.

Преразказ от името на неутрален разказвач – Вж. Преразказ от името на неутрален разказвач

Преходни глаголи – Означават действие, което засяга, обхваща направо някой предмет. Предметът, върху който пада действието при преходните глаголи, се изразява чрез пряко допълнение, свързано с глагола без предлог.

      • слушам музика

      • пиша писмо

      • чета книга

Kiss Можеш лесно да разпознаеш преходните глаголи. Достатъчно е да запомниш, че те се съчетават с местоимението го  искам го, изслушвам го, очаквам го. Напр. глагола отивам не може да се свърже с го (отивам го), защото е непреходен.

Приложение – Вж. Приложение

Причастие – Вж. Причастие

Производни думи Думи, образувани с помощта на представка или наставка. Вж. Страница 72; Страница 45

Прости съюзи – Вж. Съюз

Просто изречениеИзречение, което  изразява една относително завършена мисъл, въпрос или волева подбуда и има едно сказуемо. Видове прости изречения: разширени и кратки; едносъставни и двусъставни, лични и безлични. Вж. Просто изречение

Пряко допълнение – Вж. Допълнение

Псевдоним – Измислено, несъщинско име на писател или на човек на изкуството.

      • Елин Пелин е псевдоним на Димитър Иванов.

Първични (непроизводни) думиДуми, които не съдържат представка или наставка. Това са думи, които се състоят само от корен (път, дъб, знак) или не се схващат като образувани от други думи в езика. Вж. Страница 72; Страница 45

 

Интерпретации на литературни текстове

Интерпретации на литературни текстове.

Тестове

Тестове по български език на тема правопис и езикови правила. Разберете дали можете да пишете правилно.

 

Условия за ползване на разделите Части на речта, Части на изречението и Тестове (отговори)
Условия и начини за плащане
Вход за платените ресурси на сайта:
Вход за платените ресурси