Падеж – Граматичната категория падеж изразява отношенията между имената в изречението. В старобългарския език има седем падежа – именителен, винителен, родителен, дателен, творителен, местен и звателен.
♦ В съвременния български език са се запазили само някои падежни форми:
• при местоименията – винителен (кого, когото, някого, никого, всекиго) и дателен (кому, комуто, някому, никому, всекиму);
Формите за дателен падеж все по-често се заменят с винителна форма + предлог на: кому (на кого), комуто (на когото), някому (на някого), никому (на никого), всекиму (на всекиго); всички лични местоимения имат форми за винителен и дателен падеж (аз – мене ме – мене ми)
• при съществителните имена – звателна форма (Иване, господине, госпожо).
Звателната падежна форма на съществителното се употребява, когато то е обръщение в изречението и затова винаги се отделя със запетая:
• Бабо, какво си сготвила днес?
При писане на молба или други официални документи звателните форми задължително се съкращават: Г-жо Петрова; Г-н Петров.
Вж. Местоимение; Морфологичен разбор
Пароними – Думи, близки по звуков състав, но различни по значение.
• диалектен и диалектически (диалектен – който се отнася до диалект (говор на по-голяма населена област, различаващ се от книжовния език) и диалектически – основан на диалектиката (философска наука за всеобщите закони на развитието);
• икономичен и икономически; индиец и индианец; недоумение и недоразумение, нетърпимост и нетърпение
Повелително (подбудително, заповедно) изречение – Вж. Изречение
Повелително наклонение – Вж. Наклонение на глагола
Подлог – Вж. Подлог
Подчинителен съюз – Вж. Съюз
Полуспомагателен глагол – Глагол, с който се означава допълнително действие; някои глаголи, които се употребяват със своето преносно значение за образуване на съставно именно сказуемо и съставно глаголно сказуемо:
♦ с помощта на полуспомагателни глаголи като казвам се, наричам се, изглеждам, броя се, оказвам се, ставам, предстявлявам, и именна форма (същ. име, прилаг. име, числ. име, местоимение и др.) се образува съставно именно сказуемо.
• Момичето изглеждаше щастливо.
• Той стана нетърпим.
• Ти се оказа неудобният свидетел.
Полуспомагателните глаголи в този случай могат да бъдат заменени със съм / беше (Той е / беше нетърпим).
♦ с помощта на полуспомагателни глаголи, означаващи допълнително действие (начало, край, необходимост и др.), се образува съставно глаголно сказуемо.
• Трябва (необходимост) да отида (основно действие)в парка.
• Децата започнаха (начало) да засаждат (основно действие)цветя.
• Момчетата продължаваха (продължителност) да играят (основно действие) футбол. Вж. Сказуемо
Предлог – Вж. Предлог
Предмет на текста – Основното, за което се говори в текста.
♦ Думите, които назовават предмета на текста и дават съществена информация за него, наричаме ключови
♦ Основният предмет на текста е означен най-много пъти от началото до края на текста.
Вж. - Страница 16, - Страница 29, Страница 12, зад. 4
Представка (префикс) – Словообразувателна морфема, която стои пред корена, като придава на думата ново речниково значение.
• изучавам – получавам знания, достигам нещо чрез учене;
• научавам – запомням добре, добивам знания, съветвам някого;
• проучавам – запознавам се всестранно.
В българския език за представки се използват предимно предлозите – без, из, в (въ), въз, с (съ), по, под, при, пред, през, на, над, до, от, за, зад, раз и др.
Думата може да съдържа повече от една представка: по-на-пиша
• Съществителни имена с представки: без- (бездействие); въз- (въздействие), до- (доверие), за- (заговор), из- (изход), на- (наслада), над- (надпис), о- (обир), об- (обзор), от- (отговор), по- (поздрав), под- (подпис), пре- (препис), пред- (предписание), при- (приход), про- (проход), раз- (разход), с- (сбор), у- (услуга), не- (неделя)
• Прилагателни имена с представки: без- (безумен), все- (всемогъщ), зад- (задочен), между- (международен), над- (надземен), не- (невинен), под- (подводен), при- (придворен), а- (асиметричен), анти- (антипод), ултра- (ултрамодерен), про- (проамерикански) и др.
• Глаголи, образувани с представки: в- (впиша), до- (допиша), за- (запиша), из- (изпиша), на- (напиша), над- (надпиша), о- (опиша), от- (отпиша), по- (попиша), под- (подпиша), при- (припиша), пре- (препиша), про- (пропиша), раз- (разпиша) и др.
Вж. Морфемен анализ; - Страница 72; Тест: Словообразуване – V клас
Преизказни глаголни форми – Вж. Наклонение на глагола
Преносна употреба на сегашно време – Изразяване на минали или бъдещи действия чрез формите за сегашно време.
• Утре отивам на екскурзия.
Сегашно време (отивам) е употребено вместо бъдеще (ще отида); че действието ще се извърши в бъдещето подсказва наречието утре. Употребата на сегашно време вместо бъдеще придава категоричност и увереност на изказа – говорещият не се съмнява, че ще отиде на екскурзия.
• Вчера влизам в библиотеката и виждам, че целият клас е там.
Сегашно време (влизам, виждам) е употребено вместо минало свършено време (влязох, видях). Наречието показва кога се е извършило действието - вчера.
Употребата на сегашно време вместо минало свършено прави изказа по-жив, по-ярък.
Преразказ от името на неутрален разказвач – Вж. Преразказ от името на неутрален разказвач
Преходни глаголи – Означават действие, което засяга, обхваща направо някой предмет. Предметът, върху който пада действието при преходните глаголи, се изразява чрез пряко допълнение, свързано с глагола без предлог.
• слушам музика
• пиша писмо
• чета книга
Можеш лесно да разпознаеш преходните глаголи. Достатъчно е да запомниш, че те се съчетават с местоимението го – искам го, изслушвам го, очаквам го. Напр. глагола отивам не може да се свърже с го (отивам го), защото е непреходен.
Приложение – Вж. Приложение
Причастие – Вж. Причастие
Производни думи – Думи, образувани с помощта на представка или наставка.
• Час – часовник; часовниче; часовникар; часовникарски; часовникарство.
• Уча – ученик; учебник; училище; учител; учение; научен; подучен; заучен; понаучен.
Вж. Страница 72; Страница 45
Прости съюзи – Вж. Съюз
Просто изречение – Изречение, което изразява една относително завършена мисъл, въпрос или волева подбуда и има едно сказуемо. Видове прости изречения: разширени и кратки; едносъставни и двусъставни, лични и безлични. Вж. Просто изречение
Пряко допълнение – Вж. Допълнение
Псевдоним – Измислено, несъщинско име на писател или на човек на изкуството.
• Елин Пелин е псевдоним на Димитър Иванов.
Пунктуация (от лат. punctum „точка“) – системата от правила за употреба на препинателните знаци (или самата съвкупност от препинателни знаци) в даден език Пунктуацията има за цел да разчленява зрително текста, за да бъде възприеман по-лесно. В голяма степен пунктуацията отразява интонацията, паузите, които правим в потока на устната реч.
Първични (непроизводни) думи – Думи, които не съдържат представка или наставка. Това са думи, които се състоят само от корен (път, дъб, знак) или не се схващат като образувани от други думи в езика. Вж. Страница 72; Страница 45
