I. Морфемен анализ – Да направим морфемен разбор на думата, означава да я разчленим на морфеми.
♦ Морфемата е най-малката значеща част на думата; чрез нея се променя формата на думата или се създава нова дума.
♦ Морфемите се пишат винаги по един и същи начин. Исторически звукови промени се наблюдават само при корена, но те се откриват лесно.
II. Видове морфеми: словообразуващи (корен, представка, наставка) и формообразуващи (окончание, определителен член)
• корен – носи основното значение на думата; напр. чета, уча, пея, пиша, слушам
• представка – стои пред корена; чрез промяната ú образуваме нови думи; представката е словообразуваща морфема (слово = дума); напр. про, пре, при, до, из, под и мн. др; голяма част от тях са и предлози; Представките се пишат винаги по един и същи начин, независимо от това как се чуват.
Да опитаме към корените да прибавим представки: прочета, дочета, изчета, препиша, подпиша, подпис, изпея, припев, изслушам,
• наставка – стои след корена, чрез промяната ú образуваме нови думи; наставката е словообразуваща морфема (слово = дума); напр. -тел, -ар, -ичка, -ица, -к, -ва и мн. др.
Да опитаме към корените и представките (или само към корените) да прибавим наставки:преписвам, учител, слушател, подписка
• окончание – стои след наставката и променя формата на думата (напр. от ед.ч. в мн.ч.); окончанието е формообразуваща морфема
• определителен член – стои в края на думата и я променя по признака определеност / неопределеност (дали говорим въобще за някакъв предмет, или за конкретен предмет); определителният член е формообразуваща морфема.
В часовете по български език отделните морфеми се отбелязват със знаци, които са описани и показани във всеки учебник:
• корен – огражда се с правоъгълник
• представка – огражда се с триъгълник, обърнат наляво
• наставка – огражда се с триъгълник, обърнат надясно
• окончание – огражда се с кръгче
• определителен член – огражда се с равнобедрен триъгълник
III. Указания
♦ За да направим морфемен анализ на думата, трябва да извършим няколко операции в определен ред.
Ред на операциите:
1. отделяме определителния член (ако думата е членувана)
2. отделяме окончанието (ако има окончание)
3. отделяме корена
4. отделяме представката (ако има представка)
5. отделяме наставката (ако има наставка)
Единствената морфема, без която няма дума, е коренът.
Инструкция за извършването им
Ще анализираме думата преградката
1. За да отделиш определителния член, трябва да помислиш дали думата означава общо понятие, или конкретен предмет:
• преградката: преградка (въобще) – преградката (конкретна преградка); та е определителен член
• момичетата: момичета – момичетата
• ученикът: ученик – ученикът
• любовта: любов – любовта
• вселената: вселена – вселената
2. За да отделиш окончанието, трябва да потърсиш друга форма на думата – частта, която се променя, е окончание. Най-лесно се променя числото:
• преградка – преградки; а е окончание. Останалата част (преградк) е основа на думата.
• ученик – ученици
• стол – столове
• искам – искаш, искате,
• голям – голяма, голямо, големи
3. За да отделиш корена на думата, трябва да потърсиш сродни думи. Обърни внимание: най-напред трябва да помислиш какво означава думата, защото сродните думи трябва да имат нещо общо в основното си значение.
• преградка, оградка, градя, сграда, град, градина, градинар, градски (общото в значението на тези думи е нещо свързано с ограждане, с градеж).
Сега трябва да откриеш общата част на тези думи (онова буквено съчетание, което се повтаря във всички думи) - това е коренът.
пре-град - ка град-я с-град-а град-инар
о-град-ка град град-ина град-ски
Коренът е град.
4. Ако пред корена има морфема, то тя е представка.
• пре-град-ка о-град-ка с-град-а
За да се увериш, потърси други думи, образувани с тази представка. Напр. пре-броя, пре-возя, пре-върна, пре-веда, пре-вържа, пре-връзка
5. Морфемата между корена и окончението е наставка. Наставките се откриват най-трудно и затова не бива да се опитваме да ги отделяме, преди да сме извършили другите операции. Важно е да знаем, че всичко, което стои между корена и окончанието, е наставка (или наставки).
Сега разгледай думата, на която правиш морфемен анализ - преградка: вече си открил, че а е окончание, град е корен, пре е представка–преградка – всичко, което е останало след тези операции, е наставка; к е наставка.
За да се увериш, потърси други думи, образувани с тази наставка. Напр. оград-к-а, загад-к-а, забрад-к-а, слад-к-а.
♦ Анализираната от нас дума съдържа всички морфеми – представка, корен, наставка, окончание и определителен член (пре-град-к-а-та).
Да се упражним, като направим морфемен анализ на думата прелитащите:
1. прелитащи (въобще) и прелитащите (конкретно; тези, за които вече е ставало дума); те е определителен член за мн.ч. (определителният член се открива сравнително лесно; виж повече в морфологичен разбор - членуване)
2. променяме числото, за да видим дали има окончание: прелитащ – прелитащи; и е окончание
3. търсим корена на думата с помощта на сродни думи (общото в смисъла им –летене)
• сродни думи: прелитам, излитам, летящ, летя, летища, прелетен (6 думи са достатъчни, но запомни, че е добре да са разнообразни – глагол, съществително прилагателно, с представка, с наставки. Търсим повтарящите се части)
♦ Повтарящата се част е лит/лет. Това е коренът на думата.
4. Частта, която стои пред корена е представка – пре.
5. Частта, която стои между корена и окончанието, е наставка – ащ.
пре-лит-ащ-и-те
Често ни питат кой е лесният начин за усвояване на даден граматически материал. Всичко е лесно, когато е забавно, а морфемният анализ е много подходящ за забавление. Ако гледаш на анализа като на игра, и търсиш думичките и техните части, забавлявайки се, скоро ще се справяш с лекота. Осъзнаването на строежа на думите оказва безценна помощ при усвояването на правописа. Разбира се, всяка игра има правила, с които трябва да се съобразяваме. Така е и тук.
Вж. - Страница 44 - Страница 78; - Страница 80; - Страница 81; - Страница 70; - Страница 71; - Страница 107; Тест
За разработването на страницата с радост и благодарност сме използвали трудовете на проф. д-р Милена Васева.
