Н

Наклонение на глагола – Показва отношението на говорещото лице към изказаното от него действие. Какво може да бъде това отношение:

 Говорещият е свидетел на действието – изявително наклонение (Той тръгна към върха.) 

♦ Всички глаголни времена имат форми за изявително наклонение. То е основно наклонение в българския език.

Говорещият не е свидетел на действието, а знае за него от друго лице – преизказни форми на изявителното наклонение (Той тръгнал към върха.) 

♦ Преизказните глаголни форми (някъде ще го срещнете като преизказно наклонение) винаги съдържат минало свършено или минало несвършено деятелно причастие (причастие на -л): ходел съм, ходил съм, бил съм ходил, щял съм да ходя.

♦ Говорещият изисква извършването на дадено действие – повелително наклонение (Тръгни към върха!) Простите форми на повелителното наклонение винаги съдържат повелителна глаголна форма във второ лице, единствено и множествено число (игрáй → игрáйте; четú  четéте). Сложните форми винаги съдържат частиците да или нека, или двете заедно (да играя, нека играя, нека да играя)

Говорещият съобщава, че действието може да се извърши, но при някакво условие условно наклонение (Рано сутринта бих тръгнал към върха.) Сложните форми винаги съдържат особена форма на спомагателния глагол съм: бих, би, би, бихме, бихте, биха; простите форми се образуват с наставки -вам, -ям, -ам.

 Surprised Да анализираме изречението Рано сутринта бих тръгнал към върха – не бих тръгнал сега, не бих тръгнал вечер, бих тръгнал само рано сутринта, това е условието, което е изразено с глаголната форма бих тръгнал; Ядвам една круша = Бих изял една круша.

Cool Формите на условното наклонение се използват и за изразяване на учтива молба:

      • Бихте ли ми подали хляба?

Вж. - Страница 93;  Стр. 89;  Тест;

Наречие Неизменяеми думи (не могат да приемат окончания, не се членуват), които назовават обстоятелства (време, място, начин, причина, условие), при които се извършва действието. Вж. Наречие

Наставка (суфикс) – Словообразувателната част, която стои след корена, като придава ново речниково значение на думата. В една дума може да има няколко наставки. Например в думата воденичар имаме наставки -ен-, -ич- (от -иц- воденица) и ар

      • Наставки, с които се образуват съществителни имена: -ач (водач), -тел (учител), -ец (летец), -ар (лекар), -ник (ученик), -ак (дивак), -ин (българин), -ка (ученичка), -ица (певица), -ло (весло), -ла (метла), -ота (доброта), -ост (младост), -ство (приятелство), -изъм (идеализъм), -ище (игрище) и мн.др.

      • Наставки, с които се образуват прилагателни имена: -ав (тромав), -кав (синкав), -ат (устат), -овит (духовит), -ест (зърнест), -ист (скалист), -чив (доверчив), -ен (страшен), -ителен (решителен), -ов/-ев (бензинов, калциев), -ски (детски), -ен (утрешен),  -ич-ески (ученически) и мн. др.

      • Наставки, с които се образуват глаголи: (бележиш), -ея (закъснея), -на (млъкна), -ва (ставам), и др.

Вж. - Страница 72; Тест: Словообразуване – V клас; Морфемен анализ

Неизменяеми части на речта (неизменяеми думи)  Части на речта, които не изменят формата си:

      • наречие  – горе, долу, вчера, тогава, надолу,  нататък, откакто, поотделно, накуп, насън, поначало, околовръст, току-така, едва-едва;

      • съюз – и, или, че, но, а, да, та, па, за да, въпреки че, макар че, освен че; хем, хем-хем, ту-ту, дали-или, нито-нито

      • предлог – из, под, над, пред, зад, край, в, във, с, със, към, отсам, посред, помежду, насред, откъм, измежду, покрай, всред, допреди, заради;

      • частица – да, не, ли, нали, дали, бре, дано, по, най, ще, нека, даже, май, уж, хей, я, аха;

      • междуметие – бау-бау, мале-мале, ох, хър-мър, чик-чирик, шшшт, ура, марш, мирно, шушу-мушу.

Вж. Тест

Непреходни глаголи  Означават действие, което има по-особено отношение към засегнатия предмет, изразено с помощта на предлог. Предметът, засегнат от глаголното действие, се изразява чрез непряко допълнение или обстоятелствено пояснение.

      • ходя на планина (непряко допълнение);               ходя бързо (обст. пояснение)

      • обръщам се към някого (непряко допълнение);  обръщам се често (обст. пояснение)

      • влизам в стаята  (непряко допълнение);           влизам вътре (обст. пояснение)

Непряко допълнение – Вж. Допълнение

Непряк въпрос – Въпросително изречение, включено в състава на сложно изречение.

        Пряк въпрос                                                                                             Непряк въпрос

      • Ще ходим ли на кино с мама?                                            Не разбрах ще ходим ли на кино с мама.

      • Защо плачеш?                                                                    Питам те защо плачеш.

Сложни съставни изречения, които съдържат непряк въпрос, завършват с точка, но ако главното изречение е въпросително (съдържа въпросителна частица ли), завършват с въпросителен знак.

      • Тя пита ли го защо плаче?

Несамостойни думи Вж. Несамостойни думи

Несамостойно сегашно време  Несамостойно сегашно време имат глаголите, които в сегашно време се спрягат с помощта на съюза да:

      • аз (да) изиграя; аз (да) прочета; ние (да) излетим.

Тези глаголи се употребяват след някои съюзи: да, ако, като, щом и др. (Трябва да изиграя този мач; Ако дойдеш, ще видиш;)

Глаголите, които имат несамостойно сегашно време, са от свършен вид.

Несъгласувано определение обикновено се изразява със съществително име, стои след поясняваната дума и се свързва с нея чрез предлог:

      • Кракът на масата беше счупен (кракът  същ. име, м. р., ед. ч.; масата  същ. име, ж. р., ед. ч.; определението на масата и поясняваната дума кракът не са съгласувани по род)

      • Краката на масата са счупени (променихме числото на поясняваната дума, а определението не се промени).

 Кратките форми на притежателното местоимение ми, ти, му, ú, ни, ви, им винаги са несъгласувани определения. Вж. Определение