Наклонение на глагола – Показва отношението на говорещото лице към изказаното от него действие. Какво може да бъде това отношение:
♦ Говорещият е свидетел на действието – изявително наклонение (Той тръгна към върха.)
♦ Всички глаголни времена имат форми за изявително наклонение. То е основно наклонение в българския език.
♦ Говорещият не е свидетел на действието, а знае за него от друго лице – преизказни форми на изявителното наклонение (Той тръгнал към върха.)
♦ Преизказните глаголни форми (някъде ще го срещнете като преизказно наклонение) винаги съдържат минало свършено или минало несвършено деятелно причастие (причастие на -л): ходел съм, ходил съм, бил съм ходил, щял съм да ходя.
♦ Говорещият изисква извършването на дадено действие – повелително наклонение (Тръгни към върха!) Простите форми на повелителното наклонение винаги съдържат повелителна глаголна форма във второ лице, единствено и множествено число (игрáй → игрáйте; четú → четéте). Сложните форми винаги съдържат частиците да или нека, или двете заедно (да играя, нека играя, нека да играя)
♦ Говорещият съобщава, че действието може да се извърши, но при някакво условие – условно наклонение (Рано сутринта бих тръгнал към върха.) Сложните форми винаги съдържат особена форма на спомагателния глагол съм: бих, би, би, бихме, бихте, биха; простите форми се образуват с наставки -вам, -ям, -ам.
Да анализираме изречението Рано сутринта бих тръгнал към върха – не бих тръгнал сега, не бих тръгнал вечер, бих тръгнал само рано сутринта, това е условието, което е изразено с глаголната форма бих тръгнал; Ядвам една круша = Бих изял една круша.
Формите на условното наклонение се използват и за изразяване на учтива молба:
• Бихте ли ми подали хляба?
Вж. - Страница 93; Стр. 89; Тест;
Наречие – Неизменяеми думи (не могат да приемат окончания, не се членуват), които назовават обстоятелства (време, място, начин, причина, условие), при които се извършва действието. Вж. Наречие
Наставка (суфикс) – Словообразувателната част, която стои след корена, като придава ново речниково значение на думата. В една дума може да има няколко наставки. Например в думата воденичар имаме наставки -ен-, -ич- (от -иц- воденица) и ар.
• Наставки, с които се образуват съществителни имена: -ач (водач), -тел (учител), -ец (летец), -ар (лекар), -ник (ученик), -ак (дивак), -ин (българин), -ка (ученичка), -ица (певица), -ло (весло), -ла (метла), -ота (доброта), -ост (младост), -ство (приятелство), -изъм (идеализъм), -ище (игрище) и мн.др.
• Наставки, с които се образуват прилагателни имена: -ав (тромав), -кав (синкав), -ат (устат), -овит (духовит), -ест (зърнест), -ист (скалист), -чив (доверчив), -ен (страшен), -ителен (решителен), -ов/-ев (бензинов, калциев), -ски (детски), -ен (утрешен), -ич-ески (ученически) и мн. др.
• Наставки, с които се образуват глаголи: -и (бележиш), -ея (закъснея), -на (млъкна), -ва (ставам), и др.
Вж. - Страница 72; Тест: Словообразуване – V клас; Морфемен анализ
Неизменяеми части на речта (неизменяеми думи) – Части на речта, които не изменят формата си:
• наречие – горе, долу, вчера, тогава, надолу, нататък, откакто, поотделно, накуп, насън, поначало, околовръст, току-така, едва-едва;
• съюз – и, или, че, но, а, да, та, па, за да, въпреки че, макар че, освен че; хем, хем-хем, ту-ту, дали-или, нито-нито
• предлог – из, под, над, пред, зад, край, в, във, с, със, към, отсам, посред, помежду, насред, откъм, измежду, покрай, всред, допреди, заради;
• частица – да, не, ли, нали, дали, бре, дано, по, най, ще, нека, даже, май, уж, хей, я, аха;
• междуметие – бау-бау, мале-мале, ох, хър-мър, чик-чирик, шшшт, ура, марш, мирно, шушу-мушу.
Вж. Тест
Непреходни глаголи – Означават действие, което има по-особено отношение към засегнатия предмет, изразено с помощта на предлог. Предметът, засегнат от глаголното действие, се изразява чрез непряко допълнение или обстоятелствено пояснение.
• ходя на планина (непряко допълнение); ходя бързо (обст. пояснение)
• обръщам се към някого (непряко допълнение); обръщам се често (обст. пояснение)
• влизам в стаята (непряко допълнение); влизам вътре (обст. пояснение)
Непряко допълнение – Вж. Допълнение
Непряк въпрос – Въпросително изречение, включено в състава на сложно изречение.
Пряк въпрос Непряк въпрос
• Ще ходим ли на кино с мама? Не разбрах ще ходим ли на кино с мама.
• Защо плачеш? Питам те защо плачеш.
♦ Сложни съставни изречения, които съдържат непряк въпрос, завършват с точка, но ако главното изречение е въпросително (съдържа въпросителна частица ли), завършват с въпросителен знак.
• Тя пита ли го защо плаче?
Несамостойни думи – Вж. Несамостойни думи
Несамостойно сегашно време – Несамостойно сегашно време имат глаголите, които в сегашно време се спрягат с помощта на съюза да:
• аз (да) изиграя; аз (да) прочета; ние (да) излетим.
♦ Тези глаголи се употребяват след някои съюзи: да, ако, като, щом и др. (Трябва да изиграя този мач; Ако дойдеш, ще видиш;)
♦ Глаголите, които имат несамостойно сегашно време, са от свършен вид.
Несъгласувано определение – обикновено се изразява със съществително име, стои след поясняваната дума и се свързва с нея чрез предлог:
• Кракът на масата беше счупен (кракът – същ. име, м. р., ед. ч.; масата – същ. име, ж. р., ед. ч.; определението на масата и поясняваната дума кракът не са съгласувани по род)
• Краката на масата са счупени (променихме числото на поясняваната дума, а определението не се промени).
♦ Кратките форми на притежателното местоимение ми, ти, му, ú, ни, ви, им винаги са несъгласувани определения. Вж. Определение
