Лайтмотив (от нем. Leitmotiv - главен, ръководен мотив) – Основен мотив в литературно произведение, в сборник или в творчеството на някой поет. Терминът е взет от музиката. В литературата се използва, когато някой мотив се повтаря и преминава като червена нишка през отделна творба или през цялото творчество на писателя.
• Лайтмотив в баладата "Неразделни" на Пенчо Славейков е неразделимостта на истински влюбените.
• Лайтмотив в поезията на Ботев е безсмъртието на героя, жертвал живота си в борбата за свобода.
Литературни родове: лирика, епос, драма
Литота (от гр. letσtes - простота, скромност) – Силно преувеличено намаляване на признаци или на предмети. Литотата е пълна противоположност на хиперболата.
• „Рада стоеше като тресната. Капка кръв не беше останала в лицето ú." (Й. Йовков)
• Животът му виси на косъм.
Лирика (от гр. lyriká – стихотворение, декламирано при съпровод на лира) – В лириката намират израз непосредствените преживявания на поета, мислите и чувствата, които го вълнуват. Лирическото чувство се отличава със своята сила и непосредственост. Лирическата творба е кратка и е написана в стихотворна (мерена) реч.
Лирическо отстъпление – Момент в лит. творба, в който авторът изоставя основното действие, за да изрази свои чувства и мисли, най-често породени от особено силен, драматичен момент в разказа. Лирическото отстъпление се отличава с голяма емоционалност и поетичност. То се среща само в епически и лироепически творби.
• Ив. Вазов, "Немили-недраги", II глава: Сънят успокояваше поне навреме тия измъчени от бедността същества; тия хлътнали от бдения и невъздържание очи; тия недояли корми, тия отслабнали и обелени от скитане крака. Утрешният ден беше начало на нови нужди, на нови борби с живота за тия бедни и пренебрегнати сега поборници. Душата им щеше изново да се трови пред вида на богатствата и великолепието, които на всяка стъпка им се мяркаха в хубавия румънски град. Докога ще се продължава това съществувание? Какво ще правят в тая чужда земя? Кога ще видят своите семейства, своите семейства, своите мили съпруги, своите стари майки? България беше затворена за тях. Румъния им даваше гостоприемство, но гостоприемството, което дава пустият морски бряг на изхвърлените от бурите мореходци, разломени и съсипани. Бяха сред обществото, но бяха в пустиня. (...) И те ходеха често на брега на Дунава и гледаха зелените хълми на България. Нà, тя е там, усмихва им се, вика ги, говори им, показва им небето си, показва им огнищата им, вьзпоминанията им, мечтите им... Дунавът величествено и тихо се синее между тях и нея, като една бара. Една крачка само - и в нея са; един вик само - ще ги чуе. Как е близко и как е далеко! О, Българийо, никога не си тъй мила, както кога сме вън от тебе! Никога не си ни тъй необходима, както когато те изгубим безнадеждно!...
Лироепос – Литературен род, който носи особености и на лириката, и на епоса. Лироепически видове са поемата, баладата, романът в стихове.
