Зад. 1
1.1. Да.
1.2. С думата може да се изрази всичко.
1. 3. Епитет, метафора, повторение, алитерация, асонанс
Зад. 2 Метафора – огънят и страстта на лятото са направили това.
Зад. 3 3. 1 Аз нарамих вече пушка
И тичам на глас народен.
3. 2. Променя се звученето на текста, той става обикновен, губят се акцентите.
3. 3. Промяната на местата на думите в изречението (инверсия) поставя акценти върху глаголите нарамих, тичам и епитета народен.
Зад. 4 4. 1. Многократното повторение на обръщението майко засилва изповедния характер на творбата и допринася за изграждането на обаятелния образ на майката.
Зад. 5 Анафора – повторение на едни и същи звукови съчетания или думи в началото на стиховете, за да се подчертае значението на отделната дума и да се изрази по-силно чувството:
Ако ли, мале, майноле,
жив и здрав стигна до село,
жив и здрав с байряк в ръка
· Епифора – повторение на едни и същи звукови съчетания или думи в края на стиховете, за да се засили музикалната и емоционалната изразителност на поетическата реч:
Лятото отминава.
Както всичко.
И както всички.
Вече морето шуми: „Отминава!”
Вече листата трептят: „Отминава!”
Вече птиците крещят: „Отминава!”
Божидар Божилов
В примера има сложно съчетание на анафора (вече) и епифора (отминава).
· Етимологична фигура – непосредствено свързване на думи с еднакъв корен, чрез което се набляга на смисъла им и се създава благозвучие:
Там, дето баща и братя
черни чернеят за мене!...
Хр. Ботев
· Спираловидно повторение – повторение на последната дума или словосъчетание от един стих в началото на следващия стих. По този начин се акцентира върху художественото и идейно-емоционалното значение на повтаряните думи:
Кажи им, майко, да помнят,
да помнят, мене да търсят:
бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци,
черни ми кърви в земята,
в земята, майко, черната!
Хр. Ботев
