Зад. 1 Приказката е в преизказно наклонение.
Текстът в изявително наклонение:
Идва Баба Марта, запрята ръкави, разшетва се да среща пролетта, както е прилично. Шета, шета, уморява се, сяда да си почине. Решава да похапне, сеща се и за винцето. Като отива при бъчвата – що да види? В нея не е останала нито капка. Разбира Баба Марта, че е ограбена от братята си, разсърдва се и се разфучава.
Зад. 2 Текстът в преизказно наклонение:
Египетският народ влагал в своето творчество цялата си същност, преливаща от странни вярвания е мечти за вечен живот. Във времето на древния Египет всички усилия на бижутерите, шивачите и обущарите били насочени към красотата на дамите.
♦ влагал – глаголна форма (мин.св.деят прич.) в преизказно наклонение, 3л., ед.ч. (важен ориентир – липсата на спомагателния глагол съм (е)
Зад. 3 ♦ Основното глаголно време в текста е минало свършено.
♦ Действията, едновременни с основните, са назовни с глаголни форми в минало несвършено време (изглеждаше)
♦ Действията, предходни на основните, са назовани с минало предварително време (бяхме седнали)
Зад. 4 Когато бащата се прибира, момчето и майка му са седнали на масата за обяд. Тъй дори не ги поздравява. Изглежда много ядосан. Казва на майката, че днес е щял да ú подари нова рокля. Момчето изтръпва и очите му се пълнят със сълзи. Разбира, че майка му ще остане без подарък за рождения си ден по негова вина.
