Зад. 5 Глаголните форми, които са употребени в основното глаголно време (мин.несв.), са оцветени в червено.
Дядо ставаше, преди слънчевите лъчи да докоснат земята. Той обичаше да свърши работата си до обяд, а в жегата да се излежава с книга в ръка. С най-голямо удоволствие четеше исторически книги, но съм го виждал увлечен и от учебници по икономика. На младини той беше учил в университет и въпреки че нямаше диплома, правеше впечатление с общата си култура. Ако преди 20 години имаше „Стани богат“, той със сигурност щеше да участва в него.
♦ Основно глаголно време в текста е минало несвършено; то се използва за означаване на предходни събития, които протичат едновременно с основните; използва се за описания.
♦ Минало несвършено време се комбинира с:
• сегашно време - да докоснат, да свърши, да се излежава;
• минало неопределено - съм виждал
• минало предварително - беше учил
• бъдеще време в миналото - щеше да участва
Зад. 6 Променените глаголни форми са изписани с удебелен шрифт, формите за сегашно време, които не са променяни, не са изписани с удебелен шрифт (напр. личи).
В края на 1199 г. цар Калоян получава писмо от римския папа Инокентий III. Римският първосвещеник изразява надеждата, че българският владетел ще се присъедини към апостолическия престол. Доколко Инокентий III е сигурен в успеха на своето предложение, личи от факта, че според очакванията му цар Калоян в скоро време ще стане предан син на Римската църква.
Много са съображенията, които карат българския владетел да не се отзове на папското предложение. Най-важното е, че той се надявал да получи „корона и достойнство“ (т.е. международно признание) от Константинопол. След като се убеждава, че византийският император никога няма да се съгласи на това, Калоян си спомня за папското предложение.
♦ Основно глаголно време – сегашно време
♦ Съвместно употребени глаголни времена – бъдеще време (ще се присъедини, ще стане), минало неопределено (се надявал).
