Зад. 1 
Местоименията са изписани с удебелен шрифт.
Не те измести никой
Не те измести никой в тази къща.
И столът ти е празен в моя кът,
и в книгата ми никой не обръща
листа – недоизчетен този път.
Когато зъзна никой не намята
с любов на плещите ми топъл шал
и в жега, с витошка вода налята,
не ми е нежно чашата подал.
Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,
в кръвта ми влязъл, твоят пулс тупти –
не те измести никой в тази къща,
в която всъщност и не влезе ти.
Елисавета Багряна
♦ Темата на творбата е любовният копнеж, болезнената нужда от всепоглъщащата споделена любов, която героинята някога е изпитала. С употребената четири пъти форма на отрицателното местоимение никой се подчертава, че любимият е единствен, че споделените мигове са били тъй красиви, че не може нищо да ги замени.
