Подлозите са подчертани, преките допълнения са изписани с удебелен шрифт, а непреките допълнения са оцветени в червено.
Зад. 22 ♦ Прякото допълнение се свързва със сказуемото направо. Вж. Допълнение
♦ Непрякото допълнение се свързва със сказуемото с помощта на предлог (в, във, с, със, под, над, от).
• Една сутрин старата лястовица смъкна своята саката рожба в градината.
• Наквасеното димитровче тежко отпусна цвят над гърнето (над какво).
В това изречение има две допълнения, едното от които (над гърнето) лесно може да бъде сбъркано с обстоятелствено пояснение за място. Лесно откриваме допълненията като ги заместваме с местоимения (го, него) Наквасеното димитровче тежко го(цвета) отпусна над него (гърнето).
• С немощен глас продума лястовичката на вятъра.
• Затрепера от студ и мъка.
♦ Разширено допълнение (вж. Разширена част) е своята саката рожба (пряко допълнение); разширяващи части са определенията своята и саката.
♦ Еднородни допълнения са от студ и мъка. Доказателство: изпълняват една и съща синтактична служба (непреки допълнения), отговарят на един и същи въпрос (От какво затрепера?), и двете думи са съществителни имена.
Зад. 23 Чудни приказни ливади
С мънички цветчета млади.
Припкат агънца, телета,
малки рошави козлета.
Хрупкат сочната тревица,
пият бистрата водица.
♦ Подлози в текста са: агънца, телета (еднородни подлози); малки рошави козлета (разширен подлог).
♦ Допълнения в текста са: сочната тревица (Какво хрупкат?); бистрата водица (Какво пият?).
