В изреченията подлозите са подчертани, а допълненията са изписани с удебелен шрифт.
Зад. 24 • Коларят водеше коня.
• Моят приятел помогна на болния.
• Болният благодари на болногледача.
• Ковачът размаха чука.
♦ Изговор:
• коларят – [ коларьът] След съгласен звук (р) буквата я означава мекост на този съгласен. При транскрибция тази мекост се означава с ь, след което се прибавя определителният член ът.
• коня – [ коньъ]
♦ Изговор: моят – [ мойът] След гласен звук буквата я означава два звука й и ъ. При транскрипция се изписват тези звукове.
• болния –[ болнийъ]
Зад. 25 Учениците са допуснали грешки при употребата на предлозите срещу, пред и към.
♦ Редактиране:
• Най-после го защити от нападките.
• Авторът се възхищава на героизма на народа.
• Той се възмущава от постъпките му.
♦ Причина за грешките: Учениците не са съобразили, че предлозите срещу, пред и към означават местоположение и посока: Вървя към стадиона; Чакам те пред стадиона; Вървя срещу вятъра; Искам да седна не срещу теб, а до теб.
Зад. 26 • Аз поех щефетата (пр. доп.).
• Поех щафетата (пр. доп.) от Иван (непр. доп.).
• Аз поех щафетата от Иван.
