Зад.11 Живял някога един старец. Той (старецът) имал женен син и едно внуче, което било на около десет години. Те (синът и внучето) обичали стареца и се грижели за него (стареца). Веднъж старецът се разболял. Охкал, пъшкал.
Трябва да го (стареца) заведем в града на лекар – казала невястата.
(Из народна приказка)
♦ Думите, оцветени в червено са местоимения, защото заместват съществителни имена. В този текст заместват съществителни, но в друг могат да заместват числителни и прилагателни имена.
♦ Думите, които са заместени от местоимение, са изписани в скоби.
♦ Местоименията назовават име от предишните изречения (предишния контекст) и по този начин осигуряват езиковата и смисловата свързаност на текста; по този начин се избягват повторенията. Ако не се използват местоимения, трябва непрекъснато да повтаряме предмета на общуване- в този текст думата старец е повторена три пъти, ако не се използват местоимения, думата ще бъде повторена 7 пъти (на 4 реда!).
Зад. 12 Тя (старата жена) крачеше, спираше от време на време и се взираше напред, сякаш очакваше да види някого. След миг нещо профуча над нея (старата жена). Тя (старата жена) извърна глава. На близкото дърво кацна бухал.
- Буху! Буху! – провикна се бухалът. – Какво? Заминаваш ли? Заминаваш ли?
- Заминавам – отвърна му (на бухала) бабичката. А после попита: - Къде е сестра ми (сестрата на бабичката)? Иде ли вече? Видя ли я (сестрата на бабичката)?
♦ Граматичните признаци на местоименията можете да определите с помощта на Приложение 5 (стр. 143).
В синьо са оцветени другите местоимения в текста, които не са предмет на този урок и тази задача, но е добре да ги видиш.
