Зад. 19 Текстът съдържа две сложни съчинени изречения. Това са първите две строфи.
♦ Пунктуационен анализ на първото изречение /първа строфа/ – първата запетая отделя първото и второто прости изречения, които са свързани със съюза а; втората и третата запетая ограждат обособеното определение потъмнели като кръпки.
Всяка строфа в стихотворението на Петя Дубарова „Есенна вечер” е оформена като сложно изречение. Три строфи – три сложни изречения, а всяка сложно изречение съдържа три прости. Сказуеми: разхожда се, разбягват се, облизват; издухват, вторачват се, излъчват; охлади, придаде, осоли. Първото изречение е сложно съчинено разнородно /простите изречения в състава му са свързани със съединителния съюз и и с противоположния съюз а/. Второто изречение е сложно съчинено съединително / простите изречения са свързани безсъюзно и със съединителния съюз и/.
В третото изречение връзката между първото и второто просто изречение е подчинителна /макар че/.
Зад. 20/1/ Езикът кости няма , но /2/ кости троши.
/1/-------------------------------- , но /2/………………….. .
♦ Изречението е сложно съчинено противоположно. Простите изречения са отделени със запетая, защото са свързани със съчинителния съюз но.
/1/ Думите трябва да се мерят, а /2/ не да се броят.
/1/--------------------------------------------- , а /2/------------------- .
♦ Казаното за първото изречение се отнася и за това.
/1/ Рибата улавят с въдица, а /2/ човека - с думи.
/1/--------------------------------------- , а /2/--------------------.
♦ И това изречение е сложно съчинено, простите изречения са свързани със съюза а, пред който се пише запетая. Тирето във второто просто изречение замества изпуснатото сказуемо улавят.
♦ В първото изречение действията са противопоставени по смисъл, а във второто и третото са съпоставени.
Зад. 21 Знакът точка и запетая /;/ служи за отделяне на относително самостоятелни части в рамките на изречението: еднородни части, ако вече между тях е била употребена запета; по-големи части, които трябва да бъдат отделени за яснота.
Зад. 22 Тирето в първия ред отделя обособеното приложение стихийна буна; първата запетая огражда обособеното определение по-ненадейна всеки час; двоеточието отделя изречението от следващите, които имат уточняващ смисъл /описват фъртуната/; третата и петата запетая отделят простите изречения, свързани с двойния съюз ту-ту /въпреки че е повторен три пъти, той се нарича двоен и означава редуващи се действия/, а четвъртата запетая отделя еднородни части / обстоятелства/.
