Зад. 10 • беше спрял – формата е образувана от мин.несв.вр. на спомаг.гл. съм и мин.св.деят.прич. на гл. (да) спра; съгласува се с думата автомобила.
Глаголната форма беше спрял е сказуемо в подчиненото изречение който беше спрял на пътя. Сказуемото се съгласува с подлога в изречението. Подлог в подчиненото изречение е относителното местоимение който, което замества думата автомобила от главното изречение След малко видя автомобила.
• бяха слезли – формата е образувана от мин.несв.вр. на спомаг.гл. съм и мин.св.деят.прич. на гл. (да) сляза; съгласува се с подлога в изречението пътниците.
• беше станала – формата е образувана от мин.несв.вр. на спомаг.гл. съм и мин.св.деят.прич. на гл. (да) стана; съгласува се с подлога в изречението катастрофата.
Зад. 11 основна форма на глагола минало предварително време минало неопределено време
(да) падна бях паднал паднал съм
(да) счупя бях счупил счупил съм
разказвам бях разказвал разказвал съм
♦ В този момент бях паднал и не виждах какво става над мен. → В този момент съм паднал от леглото.
.
Зад. 12 С глаголите в минало предварително време в текст А. се поставя акцент върху действие, извършено преди миналия ориентационен момент (бе хванала (планината), скитала се бе); в текст Б. се изтъква резултатът от действието, който се проявява в миналия ориентационен момент.
♦ Спомагателният глагол (бе) е изпуснат в последните две форми за минало предварително време в откъс А (се спуснала, заспала), защото в изречението следват един след друг няколко глагола.
♦ Обособени части, употребени в текста: уморена, гладна, премаляла за сън; сух, слабичък момък; увити в ямурлуци. Чрез обособяването смислово се подчертават, акцентира се, поставя се логическо ударение върху определени думи в изречението
