Зад. 28 Чрез повторенията на едни и същи думи в началото на всяка строфа се градира чувството, засилва се музикалността и изразителността на стиха. Освен това повторението например на меката сричка „ля“ (лято, / лято, / лято) засилва чувството на нежност и романтичност. Повторението на различни гласни и съгласни звукове: „зл“ във втората строфа, „сл“ и „е“ във третата, „ст“ и „а“ във четвъртата, „е“ и „о“ във петата и „д“ и „т“ в шестата се възприема като многогласна мелодия.
Ако в часовете по литература сте говорили за алитерация и асонанс, вече си запознат с тези повторения.
Можеш да помислиш какво впечетление създава третата строфа – пет пъти повторената мека гласна „е“, глаголът „пее“, представата за славея като птичка, пееща чудни песни; или четвъртата строфа – три пъти повторената повелителна форма „ставай“ и т.н.
Още много може да се говори за ролята на повторенията в това игриво, весело, радостно стихотворение, което създава усещането за красота, топлина, светлина, песни и игри, но ти си все още в шести клас. През следващите години ще откриваш големите възможности на повторението, когато е употребено с определена цел, а не защото не ни се мисли за друга дума или ни мързи да отворим синонимния речник.
По състав изреченията са прости (I, II, V и VI строфа) и едно сложно съчинено съединително, което съдържа 6 прости изречения(III и IV строфа). По цел на общуване изреченията са разказни. Изреченията в четвъртата строфа са повелителни (повелителното изречение, изказано със спокоен тон, може да завършва с точка).
Зад. 29 Гръм земя разтресе,
мръкна изведнъж,
облак се надвеси,
рукна порой-дъжд.
(Кирил Христов)
Чрез повторенията на звуци и звукови съчетания се постига не само мелодичност, но и звуково усещане за внезапно развихрилата се буря, ние не само „виждаме“, но и „чуваме“ гръмотевиците и поройния дъжд.
Зад. 30 Съмна в сънните градини,
всяка капчица роса
отразява ведросини,
ведросини небеса.
(Николай Лилиев)
Повторението на сонорните (носови) съгласни "м", "н" създава усещането за онова особено състояние на пробуждане, когато сме някъде между съня и реалността и което всички добре познаваме, а звуковите съчетания, съдържащи сонорната съгласна "р", която по своето звучене се доближава до гласните, създава усещането за бодрост и радост от предстоящия ден.
Големият български поет Николай Лилиев е изградил прекрасния образ на утрото, на пробуждането на природата, пресъздал е онзи миг, в който все още всичко е под влияние на сънната нега (нежност, ласка, упоение, блаженство), но вече предусеща красотата на живота в идващия ден.
Поезията не може да се обясни нито лесно, нито просто. Но по-важно е да усетиш красотата на стиха, чувството, настроението. Ако имаш време, прочети отново стиховете на Асен Босев, Кирил Христов и Николай Лилиев.
