Зад. 43 Преобладаващата функция в стихотворението „Възхвала на думите” от Христо Фотев е естетическата. Поетът въздейства върху чувствата и мислите на читателите.
Творбата е изключително емоционална - водещо е чувството на възхищение, на преклонение пред думите, пред тяхната красота и сила.
Художественият образ на думите: формата на творбата (поетът не говори за думите, а се обръща към тях), многобройните възклицателни изречения, метафоричният език изграждат конкретния и в същото време условен образ на думите - в текста те „оживяват”, стават част от живота (Не искам да съм мъртъв – не забравям…); правят го цветен и красив; носят силата му, а нашето име е нашият знак, онова, което ни отличава от останалите и в същото време ни дава усещането за идентичност и цялост (не зная кой съм – но изведнъж / се вдига от асфалтовия хаос / човешкото ми име – моя знак – и аз отново / съм във свойта цялост!
· Художественият текст ни кара да видим нещата от живота, самия живот, по различен начин, да го почувстваме различен, да попаднем в свят, в който правилата на ежедневието не важат – творецът е свободен, а заедно с него и ние. В това се крие и красотата на художествената литература.
Зад. 44 Ще ни покрие нощта в топла тъмносиня черга, по която се сипят като златни мухи милиони звезди. Юлска нощ. (...) Иде боса по стърнището. Шумоли. Прегръща дърветата, лудо ги стиска до сърцето си и те полека се топят като син пешек над огъня. Тъпче непожънатите ниви, слиза до буренясалия път и замахва с дълга вършина: пред нея бръмчат звънците на стадото, което се прибира в кошарата.
(Ангел Каралийчев)
В откъса е изграден художествен образ на юлската нощ. Той е конкретен – нощта е топла, небето е обсипано със звезди, чуват се звънците на стадата, които се прибират в кошарите, но и условен (роден във въображението на писателя) – нощта „иде боса по стърнището”, „прегръща дърветата” и „лудо ги стиска”.
Ангел Каралийчев така изгражда образа на нощта, че ние можем да я „видим”, да я „чуем”, да я почувстваме. Тази образност и емоционалност писателят постига чрез употребата на олицетворение - нощта прегръща, тъпче; епитети - топла тъмносиня черга; метафори - прегръща дърветата, лудо ги стиска и те полека се топят (от нежност и радост).
Художественият текст ни кара да „видим” нощта по друг начин и да изпитаме естетическо удоволствие.
Зад. 45 В откъса отстатията „Литературното произведение” литературоведът Александър Панов твърди, че художествената творба има особености ( сложни събития, действия и чувства на героите, нашите собствени чувства при възприемането на творбата), които не могат да се приравнят с материалната представа за художественото произведение (книга, картина). Това дава основание на някои учени да използват терминологичното словосъчетание художествен текст, вместо художествено произведение.
