Зад. 66 Есенната нощ е хладна и глуха, пътят – пуст. Единият от ловците започва да пуши и другарят му отбелязва, че му се е сторило, че спи. Първият ловец казва, че е студено и ако заспи, ще настине. После споделя, че причината за мълчанието му е друга – спомнил си е нещо, докато мислел за сърната, която са убили днес. Другият предполага, че това е някакво приключение, и приятелят му започва да разказва за времето, когато е бил инженер в малко планинско градче, в което имало стар часовник и много скука, но пък околните гори били пълни с дивеч. Внезапно разказвачът се оживява, когато започва да говори за прекрасните гори през тихите, светли есенни дни, изпълнени със сладостна умора. Славни дни!
♦ Пряката реч е предадена с непряка и полупряка реч.
♦ Речта на ловците е по-изразителна в авторовия текст.
