Глаголите в текста са подчертани (обърни внимание – глаголите, а не сказуемите).
Зад. 2 Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш изчезна, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци. Мир и ведрина повея от дълбокото звездно небе. Земята отвори страстните си гърди и замря в наслада.
♦ Всички глаголи са в минало свършено време.
♦ Описанието на чудната лятна нощ в текста на Елин Пелин е цялостно, завършено, красиво, поетично, хармонично. Внушава представата за вечност. Това внушение, разбира се, е постигнато чрез умело подбраните думи (лексиката), чрез изразните средства: епитетите и олицетворението, но важна роля има и единното глаголно време.
Падна чудна лятна нощ, прохладна и свежа. Безкрайното Тракийско поле потъна в мрака, сякаш беше изчезнало, и се предаде на дълбока почивка под монотонния напев на жаби и щурци. Мир и ведрина повея от дълбокото звездно небе. Земята щеше да отвори страстните си гърди и щеше да замре в наслада.
♦ Описанието на лятната нощ след трансформацията, създава усещането за дисхармония, разрушаване на цялото. Променяйки глаголните времена, виждаме колко съществено е значението им за постигане на съвършенството в текста на Елин Пелин.
Зад. 3 Хубаво утро през ранна пролет. Слънцето изгря и погледна в малката градинка.
В градинката имаше два кошера пчели. Пчеларят бе донесъл да им сложи вечерта малко мед, за да ги подсили. Той бе изтървал на току-що изникналата зелена тревица една медна капка. Десетина пчели от единия кошер и десетина от другия бяха излезли и сега се караха и боричкаха за нея. (Иван Василев)
♦ Действията, означени с минало предварително време бе донесъл и бе изтървал, са ориентирани спрямо изгря и погледна, а бяха излезли – спрямо се караха и боричкаха.
Зад. 4 Опитай се да си представиш своя живот без тях и ще разбереш какво са те за тебе. Разбира се, най-големият дял се пада на мама. Без нея ти нямаше да дойдеш на света. А щеше ли да пораснеш голям, здрав и хубав без слънцето на нейната усмивка?
Ако я нямаше баба, кой щеше да те заведе в чудния свят на приказките, кой щеше да те запознае с доброто и злото, с красивото и грозното, преди още да познаваш буквите? Кой щеше да те научи да разбираш говора на тревите, птиците и звездите? (Атанас Стоянов)
♦ Сложни глаголни форми, използвани в текста са:
• нямаше да дойдеш – бъдеще време в миналото
• щеше да пораснеш – бъдеще време в миналото
• щеше да заведе – бъдеще време в миналото
• щеше да запознае – бъдеще време в миналото
• щеше да научи – бъдеще време в миналото
♦ В текста преобладават формите за бъдеще време в миналото. Това глаголно време много често означава планувани, но неосъществени действия. Напр. Щях да излизам с приятели, но заваля дъжд. Действието излизане не е осъществено; или Тази година щяхме да ходим на море, но се случиха разни неща. Действието ходене (на море) не е осъществено. Но в текста на Атанас Стоянов бъдеще време в миналото означава осъществени действия, които имат съществена роля в настоящето и бъдещето.
