Зад. 1 Отг. в)
Птицата летеше (аз летя) устремно нагоре.
Зад. 2 Отг. в)
По улицата минаха (аз (да) мина) усмихнати момичета.
Зад. 3 Отг. б)
• изтичам – аз (да) изтичам
• погледна – аз (да) погледна
• вържа – аз (да) вържа
• литна – аз (да) литна
Зад. 4 Отг. г)
• тичаха – аз тичам
Зад. 5 Преобразуване на глаголите от несвършен вид в глаголи от свършен вид и обратно.
а) • пиша (аз пиша) – несв. вид → напиша (аз (да) напиша) – св. вид → написвам – несв. вид
• чета (аз чета) – несв. вид → прочета (аз (да) прочета) – св. вид → прочитам – несв. вид
• ходя (аз ходя) – несв. вид → проходя (аз (да) проходя) – св. вид → прохождам – несв. вид
• пея (аз пея) – несв. вид → изпея (аз (да) изпея) – св. вид → изпявам – несв. вид
• вървя (аз вървя) – несв. вид → извървя (аз (да) извървя) – св. вид → извървявам – несв. вид
♦ Преобразуване на глаголите от свършен вид в глаголи от несвършен вид.
б) • кажа – св. вид → казвам – несв. вид
• купя – св. вид → купувам – несв. вид
• видя – св. вид → виждам – несв. вид
• кача – св. вид → качвам – несв. вид
• реша – св. вид → решавам – несв. вид
Зад. 6 
Глаголите от свършен вид се изписани с удебелен шрифт, а от несвършен са подчертани.
А. Шибил ясно виждаше две очи, които го гледат, една усмивка, която го мами. Той стана, тръгна подир тези очи и тази усмивка и повече ни се обърна назад. (Йордан Йовков)
• виждаше → аз виждам – несв. вид
• гледат → аз гледам – несв. вид
• стана → аз (да) стана – св. вид
• тръгна → аз (да) тръгна – св. вид
• не се обърна → аз (да) се обърна – св. вид
И чрез употребата на глаголи от свършен вид Йовков внушава необратимостта на действията на Шибил. Обърни внимание на глаголите от несвършен вид (виждаше, гледат) – действията (все свързани с Рада), изразени с тях са отворени, не са представени с техния край. Ако не си прочел този изключителен разказ, побързай. "Шибил" е разказ за голямото зло, голямата любов и неизбежното наказание за стореното зло.
Б. Ние кривнахме из алеята и всичко се загуби; усилва се само подземното бумтене. Колите спряха. Слязохме и по указанието на водача тръгнахме из една пътека между дърветата. (Алеко Константинов)
• кривнахме → аз (да) кривна – св. вид
• се загуби → аз (да) се загубя – св. вид
• усилва се → аз (да) се усиля – св. вид
• спряха → аз (да) спра – св. вид
• слязохме → аз (да) сляза – св. вид
• тръгнахме → (да) тръгна – св. вид
Чрез употребата на глаголи от свършен вид Алеко Константинов сгъстява действието, прави го по-напрегнато и внушава нетърпението на разказвача, очакващ да се срещне с чудото на Ниагара.
