- Страница 93

Зад. 1 Градчето се събуди. Чуваха се гласове. Хората бяха излезли. Мнозина тръгнаха  към площада. Някои вървяха, а други разговаряха.

Текстът, разширен с наречия: Градчето се събуди раноНякъде се чуваха гласове.Хората бяха излезли навън. Мнозина тръгнаха бързо към площада. Някои вървяха неуверено, а други разговаряха уплашено.

 

Зад. 2 • В утрешния ден ще заминем на море.  Утре ще заминем на море.

            Тя се върна преди ден Тя се върна вчера.

            Момичето поднесе цветята с усмивка. Момичето поднесе цветята усмихнато.

Surprised Тук наречието усмихнато съвпада с формата на прил. име за ср.р. (усмихнато момиче), което би могло да изпълнява службата на сказуемно определение. В този случай е важен смисълът, който влага авторът. Ако е наречие, пояснява как, по какъв начин са поднесени цветятам от момичето; ако е сказуемно определение, пояснява какво е момичето, какво изпитва, поднасяйки цветята

            Съставът приключи своето турне с успех. Съставът приключи своето турне успешно.

 

Зад. 3 Съчетания с прилагателни имена                  Съчетания с наречия

            бързо ходене                                          бързо ходеше

           неправилно писане                               пише неправилно

           смело държание                                     държи се смело

           майсторски шут                                      майсторски шутира

           лъвски скок                                             скочи лъвски

           рицарски жест                                         постъпи рицарски

Surprised Обърни внимание, че в лявата колонка се пояснява същ. име, а в дясната – сказуемо. Запомни: прилагателното име пояснява съществително име в изречението, а наречието пояснява сказуемото.

 

Зад. 5 Редактиран вариант на текста:

            Здравей Вальо,

            Пиша ти от Китен. Нямам търпение да ти кажа какво ми се случи завчера. Призори заедно с чичо Иван – хазяина, влязохме с лодката му навътре в морето. Знаеш, че аз плувам отскоро и малко ме беше страх, а и имаше защо. Изведнъж излезе вълнение, постепенно лодката взе да се пълни с вода и ставаше все по-страшно. Ама чичо Иван не се даде. Накрая, макар и целите мокри, успяхме да излезем на брега и да се приберем вкъщи. Още се чувствам особено след тая случка.

            Хайде доскоро – ще се видим наесен.

                                                           Морският пират: Жоро