Зад. 1 Отг. б)
Сказуемите не могат да бъдат еднородни части на изречението, защото всяко сказуемо образува ново изречение.
Зад. 2 Отг. в)
Чувам гласовете на Иво и Мария. Чии гласове? – на Иво и Мария (еднородни несъгласувани определения).
Зад. 3 Отг. б)
Момчето и родителите му се зарадваха на новината (еднородни подлози).
Зад. 4 Отг. а)
С песни и радостни викове децата посрещнаха празника.
Зад. 1 
Подлозите са подчертани, сказуемите са изписани с удебелен шрифт, допълненията са оцветени в синьо, обстоятелствата – в зелено, а определенията – в червено.
Равното, сиво, безкрайно поле тъне в дълбока, мъртва тишина. Отникъде не долита ни звук, ни глас, ни стон. Над нас непоколебимо, право и стремително се вдигат мрачни високи върхове. Вадички и потоци, чешми и кладенци, блата и гьолища, бари и мочури са пресъхнали това лято.
Зад. 2 Еднородните части са отбелязани: подлозите са подчертани, обстоятелствата – в зелено, а определенията – в червено.
Равното, сиво, безкрайно поле тъне в дълбока, мъртва тишина. Отникъде не долита ни звук, ни глас, ни стон. Над нас непоколебимо, право и стремително се вдигат мрачни високи върхове. Вадички и потоци, чешми и кладенци, блата и гьолища, бари и мочури са пресъхнали това лято.
♦ Текстът без еднородните части:
Полето тъне в тишина. Отникъде не долита. Над нас се вдигат мрачни и високи върхове. Пресъхнали са това лято.
♦ Тъй като в първия текст има еднородни подлози и при трансформацията те трябва да бъдат съкратени, вторият текст не само бива лишен от образност, но и става неясен.
