Части на изречението
Подлог
Подлог – главна част на изречението. С нея се означава вършителят на действието в изречението.
Подлогът може да бъде изразен чрез:
- съществително име – Децата играят на двора;
- прилагателно име – Големите бързо взеха преднина;
- числително име – Тримата първи стигнаха до хижата;
- местоимение – Те бяха горди с постижението си;
- словосъчетание – Големият кораб акостира в пристанището;
Ние с тебе света ще обновим;
Момичето със странната прическа вървеше с гордо вдигната глава.
Подлогът винаги може да бъде заменен с лично местоимение в именителен падеж – аз, ти, той, тя, то, ние, вие, те.
Следователно ако дума (или словосъчетание) може да бъде заменено с лично местоимение в именителен падеж, то тя е подлог в изречението:
От древни времена поведението на животните (то) е будило интерес у хората. Наблюденията (те), които се правели над някои действия на животните, намирали приложение в практиката – при опитомяването и дресирането на животните, за предсказване на природни бедствия, промени във времето и др. Науката за поведението на животните (тя)се нарича етология.
Подлогът и сказуемото (главните части на изречението) винаги се съгласуват по лице и число, а понякога и по род:
Една сутрин Мария (тя – 3 л., ед. ч.) излезе (тя излезе – 3. л., ед. ч.) на разходка.
Мария и Светла(те – 3 л. мн. ч.) стоят (те стоят – 3 л., мн. ч.)на първия чин.
Подлогът в изречението се членува с пълен член, ако е изразен със съществително име от мъжки род, .
Ако можем да заместим същ. име или словосъчетание с той, трябва да го членуваме с пълен член:
УченикЪТ (той)обича трудностите.
ЛюбознателниЯТ човек (той) обича предизвикателствата.
Най-големиЯТ приятел на брат ми (той) се нарича телефон.
- Ако пред думата стои предлог ( по, за ,на, без , около и др.) , тя НИКОГА не се членува с пълен член, защото не може да бъде подлог в изречението.
Сказуемо – главна част на изречението; означава действието в изречението.
- Просто глаголно сказуемо – образува се от формите на глагола за всички времена – Днес ще ходя в парка; Вчера щяхме да ходим; Иван не дойде в парка.
- Съставно именно сказуемо :
– образува се с помощта на спомагателния глагол съм и именна форма (същ. име, прилаг. име, числ. име, местоимение и др.)
Аз съм щастлива;
Всички бяха доволни;
-– или с помощта на полуспомагателни глаголи като казвам се, наричам се, изглеждам, броя се, ставам и именна форма (същ. име, прилаг. име, числ. име, местоимение и др.)
Момичето изглеждаше щастливо;
Той стана нетърпим.
Лесно можем да откриваме полуспомагателните глаголи като запомним, че винаги можем да ги заместим с беше. Сравни: Момичето изглеждаше щастливо/ Момичето беше щастливо; Той стана нетърпим / Той беше нетърпим.
Но обърнете внимание: в изречението Той стана от стола не можем да заменим стана с беше, защото в случая стана е пълнозначен , а не полуспомагателен глагол.
- Съставно глаголно сказуемо– образува се от два глагола, свързани с да .
– С първия глагол се означава допълнително действие (начало, край, необходимост и др.), той е полуспомагателен;
– с втория се означава основното действие :
Трябва (необходимост) да отида (основно действие)в парка.
Децата започнаха (начало) да засаждат (основно действие)цветя.
Момчетата продължаваха (продължителност) да играят(основно действие) футбол.
Трябва(необходимост) да уча (основно действие).
Може (възможност) да успея(основно действие).
