Образът на интелигента в Елин-Пелиновия свят – 11 клас
(Тезисен план)
Интелигентът в Елин-Пелиновия свят е човек, живеещ в пълна самота, неразбран от останалите, нямащ възможността да намери близки същества, на които да разчита. Той е лишен от смисъл в съществуването си и е обречен да тъне в безкрайната си самотност. („Кал“, „Самичка“, „Сълза Младенова“)
Образът на интелигента в Елин-Пелиновото творчество е представен като страдащ човек, понасящ тежест и болка, на които у абсолютно безсилен да се противопостави. Интелигентният човек не е действен нито по отношение на себе си, нито по отношение на другите, затова е и обречен на непрестанни мъки и нещастия. („Кал“, „Самичка“)
Любовта в живота на Елин-Пелиновия интелигент е илюзия, която се изплъзва от ръцете му и бива земестена от празнота, обида, разочарование или измама. Влюбеният човек бива изоставен, неразбран, а чувствата му биват потъпкани. („Кал“, „Самичка“, „Сълза Младенова“)
Интелигентният човек в Елин-Пелиновия свят не е човек уважаван и почитан заради знанието, което притежава. Самият той не може да употреби това знание и да го превърне в мъдрост, за да направи живота си щастлив, осмислен и стойностен. Познанията му се явяват не като благословия, а като проклятие. („Душата на учителя“, „Кал“)
Страданието, на което е подложен интелигента в Елин-Пелиновия свят, го подтиква към лутане дори след края на живота му, когато трябва да намери покой. Заслепен от липсите и мъките, които е преживял на земята, той избира привидната свобода и може би отново се насочва към страданието. („Душата на учителя“)
Интелигентът не приема своята професия като призвание, като начин да придаде смисъл на живота си, а по-скоро като наказание. За него това е действие, извършвано с нежелание и досада. Удоволствието, което изпитва човекът, верен на себе си, усещащ, че трудът му е полезен и оценен, в Елин-Пелиновия свят напълно липсва. („Кал“, „Самичка“, „Сълза Младенова“, „Душата на учителя“) С.К.
